Страхувам се да му призная първа, че го обичам

Ами ако каже, че иска да бъдем само приятели?

Здравейте! Пак ще досаждам, този път моите притеснения са свързани с любовта.
Откъде да започна? Може би оттам, когато се запознахме с момчето, което ме плени. Не веднага, постепенно. Той е малко по-голям от мен, забавен, чаровен, с невероятно красива усмивка, с чувство за хумор, имаме много общи теми и интереси, което предполагам, е добре, но аз съм притеснителна, защото ако му призная какво изпитвам към него, няма ли да ми се подиграе, присмее, или по-лошо – да каже, че е по-добре да си останем само приятели.

Аз не съм от тези момичета, които летят в облаците и търсят принца, любовта на своя живот. Разбрала съм, че принцовете се женят само за принцеси, а това в приказките е заблуда. Както и да е, излизали сме с него, винаги имаме за какво да си говорим, той ме предразполага и изобщо не се притеснявам, когато водим разговор, говорим, говорим не можем да се наговорим, все има за какво да водим диалог, но обикновено не остава време. Знам, че ме харесва и даже ме ревнува, но не знам, защо още не ми е казал какво изпитва към мен. Аз искам да кажа, че го обичам, че не ми е безразличен, но нещо ме спира. Наранявана съм неведнъж, досега не се бях влюбвала и се чувствам странно, и чудесно. Какъв съвет бихте ми дали, как да постъпя?

Дени

Утеха.БГ:

Дени, доскоро се считаше, че мъжът е този, който първи трябва да направи признание в любов. Не зная обаче дали това вече не е архаично. Но в случая не виждам проблем. На вас ви е хубаво заедно, може да се каже дори, че сте щастливи, нали? Липсва само признанието. Изчакай го да направи първата крачка, за да имаш своя щастлив миг. Един от щастливите мигове в живота на една жена е да чуе от някого: Обичам те! И тогава… ще полетиш!

Виж в тази история пък е обратно - момчето се страхува от признанието: „Обичам те, но само като приятел“.

Магистър Станимир

Открийте утеха, споделете с нас историята си.