Понякога си мисля, че не ставам за нищо

Зравейте! Аз съм момиче на 21 години, имам добро семейство и прекрасен приятел, който много ме обича, уча трета година в чужбина и догодина ще завършвам. Всичко на пръв поглед върви добре, но имам един проблем. Понякога изпадам в състояния и си мисля, че не ставам за нищо, че в нищо не ми върви и нямам никакви таланти. Преди се занимавах с много неща, с музика, рисувах, спортувах и правех всичко с много страст и желание, рисувах по цели дни и си спомням чувството когато видя работата си след това, също и с музиката, но това изведнъж се промени и сега се чувствам празна отвътре. Сякаш съм в черна дупка и не мога да изляза от нея. Възхищавам се на младите хора, които са амбицирани да постигнат нещо и да са най-добрите в него, опитвам се да бъда така и аз, поне да правя същите неща както преди, но винаги си казвам, че не съм достатъчно добра и това завършва с няколко дневни депресии и скандали с хората около мен.. Вече съм на 21, а не съм постигнала нищо в живота си, чувствам се сякаш всичко за мен е приключило, че е твърде късно да се захвана с нещо ново, но дори и това да стане, няма да ми върви.
Нормално ли е това според вас? Трябва ли просто да приема, че съм такава и че просто някои хора не сме родени с талант, или да говоря с психолог? Благодаря ви предварително.
Анонимна

 

УТЕХА.БГ:

Здравей, мило момиче! Според мен си имала някакъв етап, период, събитие или премеждие, което ти се е отразило доста зле на психиката и ти отнема амбицията за всичко, което си харесвала. Трябва да разбереш какво е това, което те тормози и така те препъва в момента, за да можеш да работиш над преодоляването му. Много е хубаво, че искаш да постигнеш много и имаш желание да си най-добра в нещо, но това няма да стане, ако се отказваш всеки път, когато те налегнат лоши мисли. Всичко се постига с много упоритост и постоянство, няма как изведнъж да се събудиш и да си на върха на успеха. Не знам защо си мислиш, че си родена без талант, та ти си човек на изкуството – рисуваш, занимаваш се с музика – колко хора умеят това? Щом спортуваш, значи знаеш какво е дисциплина, само трябва отново да си върнеш амбицията, да се пребориш с това, което те тревожи, тормози и смачква, и да продължиш да павиш всичко, което ти е доставяло такова удоволствие и което правиш с такава страст. Ти си на 21 години! Имаш цялото време на света да постигаш успехи и мечти, ама наистина цялото! Много си млада, за да мислиш, че всичко за теб е свършило. Имаш толкова много живот пред себе си – можеш да завършиш всичко започнато и да се захванеш с още 100 нови неща, защото си млада и имаш желание. Просто трябва да си върнеш амбицията и позитивизма, които са ти били отнети от нещо. Това според мен е наистина някаква депресия, в която си изпаднала и трябва да разбереш от къде идва, за да се справиш с нея. Ако искаш директни отговори на въпосите – не е нормално да изпитваш такъв негативизъм на тези години, трябва да се справиш с проблема; не тябва да приемаш, че си родена без талант, защото това не е така, трябва да работиш над таланта си, без да се отказваш, за да можеш пак да изпиташ страхотното чувство от работата си; никак не е лоша идея да говориш с психолог, защото той би могъл да ти помогне с преодоляването на проблема, даже те съветвам да го направиш. Стегни се, момиче, млада си, имаш приятел и щастливо семейство, съвземи се, мотивирай се и обърни внимание на това, което можеш да правиш, а не на това, което не можеш! Дано и тук да те подкрепят хората! Успехчета!

 

Магистър Кристина