Майка ми е на 92, но ме тормози

jenaСигурно ще прозвучи невероятно, но майка ми, която е на 92 години, ме подлага на нечовешки тормоз – ежедневно и ежечасно. Въпреки че аз съм я взела да живее с мен и с 11-годишното ми детенце, тя ме бие – всеки ден по един шамар през лицето! По повод на дребни неща – било то, защото съм прегорила яденето, било, защото съм забравила да направя нещо, което съм й обещала. Аз самата никога не съм посягала на майка си. Странното е, че я обичам. Чувствувам се ужасно унижена. Но нейната философия ме ужасява все повече и повече – вчера ми каза: „Ти трябва да се научиш да третираш хората като слуги! Само така се успява.“ Това е много страшна философия и аз не я приемам. Какво да правя? Мъча се да отминавам непрекъснатите натяквания на майка си с мисълта, че тя е стар човек и трябва да й се прощават много работи, но когато вчера тя посегна да удари детето ми, задето то й каза, „Бабо, престани да обиждаш майка ми!“, аз си помислих, че може би трябва да й кажа да си търси квартира. Тя има много висока пенсия и може да си го позволи. Да го направя ли? Страх ме е да не навредя на здравето й. Джипито ни казва, че тя няма никакви сериозни здравословни проблеми, освен че не чува и зрението й е малко отслабнало, но освен тези неща, нищо сериозно. На мен самата ми предстои операция на яйчника. Само седмица преди операцията тя кресна срещу мен по повод на една прекипяла тенджера на печката: „Да пукнеш дано!“ Не мога да реша какво да правя. В мен се бори чувството за дълг и страхът, че тя ще става все по-агресивна.
Румена
Утеха.БГ:
Историята, която разказваш, е абсурдна и е време да вземеш мерки – майка ти е преминала всяка разуман граница и щом нвече тормози и детето ти, е време да поживее сама. Ткъмо ще има време да помисили – на 92 е крайно време да оцени, че си се грижила за нея, за което ти дължи благодарност, а не шамари грубо отношение.
Магистър Теодора