Исках да се борим заедно, но всичко се промени

Аз съм момче на 17 години, без родители, имах приятелка, която обичах истински, бяхме заедно година и половина, всичко си споделяхме, имахме много мечти, включително и да живеем заедно, казвах и че ще имаме семейство, че ще се борим заедно и т.н… Никога не съм и посягал или да съм я обиждал (цинично).
Тя искаше да се махне от тях, защото техните я тормозят доста (не знам дали има значение това) и решихме да имаме дете. След 14 – 15 дни имаше ефект. Беше бременна! Аз се зарадвах адски много и казах, че вече никой не може да ни направи нищо. Всичко вървеше като по вода, беше ни много хубаво, но един ден не знам какво се случи и ми каза, че вече не искала да се бори, не искала семейство, че ще прави аборт. Аз се сринах, после не знам какво беше станало и се събудих в болнична стая, бях на командно дишане (това стана преди 2 седмици и половина). Избягах от болницата, в която бях настанен. Прибрах се, започнах веднага с алкохола, опитвах самоубийство с голяма доза инсулин, не се получи, на сутринта се събудих замаян и помолих приятелка да говори с нея да се съберем отново, без резултат, след това и писах, че ще се променя, че не ми се живее без нея. На другия ден тя си беше записала час за аборта, случайно се засякохме, като я погледнах и исках да умра като знам, че не иска да сме заедно. Тя ми каза, че е размислила за това дето и писах и пак се събрахме. След 2 дни тя направи аборт, аз и казах, че отивам при детето ни, веднага ме хвана за ръка и ми каза да чакаме до 18 да се оженим и всичко да приключи и да сме щастливи. Аз премислих малко и казах: „добре, ще чакаме до 18, ще се борим“ и.т.н. Всичко вървеше много добре, но преди два дни, тя ми каза, че съм я лъгал за всичко, аз я попитах за кое, не искаше да ме чуе, да ми обясни за кое става въпрос. Вече втори ден не излизам от вкъщи, наливам се с алкохол с мисълта че ще я забравя, но не се получава, пробвах пак самоубийство, но без резултат. Настина много я обичам. кажете ми как да постъпя. Благодаря предварително!
Тедито

УТЕХА.БГ:
Здравей! Не мога да повярвам, че на 17-годишна възраст и двамата най-лекомислено сте решили да имате дете, сякаш искате да се хванете за него като удавници за сламка, сякаш не искате да го обичате, а искате то да ви избави от проблемите. Не това е причината да имаш дете, извинявам се за леко повишения тон, но това лекомислие е безобразно. Съветът ми, момче, е да се заемеш с две ръце и да работиш с психиатър, с психолог, да общуваш с повече хора, да се бориш с влечението си към алкохола, защото тези проблеми с пиенето и с многобройните опити за самоубийство са сериозни и опасни за теб и околните, не са за подценяване и със сигурност не са игра и начин да се избавиш от каквото и да е, както и не са начин да забравиш някого. Искаш да ставаш баща, а не показваш поведение на човек, готов да възпитава! А относно проблемът с момичето, дай си малко почивка от нея, просто си дай време, да поотмине напрежението от всичко случило се и сами ще усетите какво решение трябва да вземете!
Искрено ти пожелавам успех и не посягай на живота си повече, трудности ще има постоянно, решавай ги достойно и мъжки!
Магистър Кристина